Какъв подарък – невъзможен си...
Зеленото се листна пред очите ми!
Приятелю, със теб сърцето ми тупти,
щастливи и честити стават дните ми!

Умората и тягостта
изчезват,
делят ни само
крачки три...
укрепва вярата,
че в тази бездна
не бива
да сме никога сами.

Чинарите по "Руски"
натежават.
Клюкарките - какво ли
вечерта им шепти...
Дните полека,
бавно се стопяват.
Нов изгрев отразяват
твоите очи...

And I wоndеr want to do... LioneL

10.09-21.09.2006г.