Любовта е нежна птица бяла

и в зениците ти засияла

в миг разлива в мен копнежа,

как да не я забележа?!

Нищо, че е вънка студ,

а пък ти не си обут,

но до виното омайно

се промъкваш твърде тайно.

Как нишан да ти покажа,

като бял е и паважа?

Леденият вятър бие,

а сърце без теб ми вие.

И не знам дали коняк,

стогодишен, пие ми се пак?

Но нали си ти юнак,

крий ме в тежкия конак!

Сто гайдари - за годежа

и на булката летежа,

че букет ще хвърлям, знам,

само трябва да си там.

Стой, та гледай чудесия,

твойто булче - гиздосия

как умело те привлича

и безумно те обича!