(Dragostea din tei) 

Ръжта узряла пак се залюлява 
и стъпките нетърпеливи я разсичат. 
Едно момче през нивите припява, 
а... аз раздавам се, жадувам и обичам. 
Вие, момчетата, сте светло ято, 
/макар да чувам, лоши сте били/ 
със длани галещи, с дъжда от лятото 
и в новата ми пролет – свят от дъги. 
И топла, бяла съм, не съжалявам... 
и... чакам любовта си под върбите. 
Защо ли още тук се споменавам, 
а... щастието идва без да ме попита... 

06.11.2006