"Твоят път се намира точно пред краката ти"


спонтанна съм
но можеше по-сдържано
във обсега на палавата
същност на очите ми
да бъда битник,
или колежанин...
дали съм цвете
или пък войник...

от твърде дълго време
изпитвам се - властта
ме вее върху коня си
властта и тази
дисхармония
на граници премислени
разтърсващи
Земя, скали и прах

посредник ми бъди
по нишката, протегната
от паяжинени дъги към
Слънцето, заточила се
от припечни егреци
или от пещерния вход
където прилепи
целуват теменуги

дари ми съзерцание
което часовете ни забавя
и огъва времето
а аз изправям се като стена
с поолющени тухли позамазани грубо...
напукана, стара и грапава
по-добрата ти фреска...

дали ако Обич
разпукала прага ми...
след нея понесена
помислям си песенно
ручейно светещо
и свободата си
свято раздавам по
верния път на сърцето

с обич: 19.04.2007г.