В сърцето ми покълва пролетта,
макар от зимния полъх родена.
Дихание се ражда, свети с любовта,
доскоро в прегръдка ледена пленена.

Характерът упорството ми ще сломи,
щом с нежност открехваш вратите.
Дори съм решена през води и гори,
с тебе докрай да преследвам мечтите.

Гощавки, трапези богати, разкошни
за вечното скитане за двама запазвам.
Усмивки ме галят в есни среднощни,
верността на покоя тогава погазвам.

Планински езера, където лилии цъфтят.
Ветрила паунови с пъстри одежди.
Теменужени виоли, триолети във цвят.
Дъги във сезоните за вечна надежда.

Целта е една, тетивата фино опъната.
Порастват крила, сетива устремени.
В пет посоки ме следваш из тъмното,
в етерни пространства прекроено.

Омайната цифра не ще забравя
да извися в мелодия със обертон.
Тромпети и флейти в букети забавят
звучността с акустичен заслон.

Класическа кристална нежнина
могъщи облачни представи изковава.
Човече, събуден си за дивна красота,
на вяра, свобода, любов се уповавай!


21.02.2007г.


http://www.playcast.ru/view/687585/3f0bfa9bcef06d0defaccc8cf7dad2b80c8375f2pl