С крилете си птицата 
леко докосна върха
на самотно сърво 
сред полето.
А обагрен в червено
слизаше залеза
с заревото си ярко
по небето...
И дървото се сепна,
сякаш, а и клоните, галени
от ветреца полъхнал
след птичето ято.
Плахо връхчето трепна,
и огледа се, младото,
вече си тръгваше
поредното, влюбено, 
но самотно, лято...