На ята, на ята, като птици всевластни
преминават през мен години безброй.
И съдбата ги движи - толкова страстни,
че се губят безпаметни в летния зной.

Като сняг, като сняг в косите се вплитат
и осъмваме двамата с теб с радостта.
Те са нежни, нали, и дори не ни питат
как побираме в шепите кротки страстта.

И през ден и през два тихо идват на прага
и ухаят цветя, плодоноси смирената есен,
като буйна река в сърцето ми падат.
А е време, нали, време за вечната песен?!