Абсолвентската вечер я помня,
не бледнее бургаската нощ.
И остана си истински скромна,
при това беше ведър разкош! Георги Костов припомни Джулая,
затанцува с доцентка една.
И ни бе светло до края,
чак докато зората изгря. Не пияни сме, а упоени
от мечтите, изгрели пред нас,
в утрото търсим сирени,
търсим вятъра в ранния час. И какво че бе Осми декември,
вярно, плажът бе пуст и суров.
Но от танци, макар уморени,
в живота нахлухме с любов! Бяха толкова мъдри години,
беше просто върховен кипеж,
а бургаските улички сини
ни изпращаха вятъра свеж. Равносметката кой ще превземе,
остаряваме с трудов Бургас,
още имаме нашето време,
полетяло напред с пълна газ!