Обогатява ме онази,
всевечната, недоизказана, която все по вените ми лази, а в теб се чувствала "наказана".
Но ето, толкова години укриваме я от света. Ще трябва още да изминат, да осъзнаем, че е тя!
Разбрах, че думите съдбовни, дори да не ги споделим, застиват в пътища вековни и връщат ни се като дим.
Люти ни и сълзят очите, а вятър гони го далече. Изпълнени са ни докрай мечтите, димът го думата привлече.