Липата цяла нощ бе плакала
с лъчисти сребърни сълзи.
С лудешки бяг „нахалник” вятър
отрано и съвсем бе прекалил.

Промяна в китната премяна,
жестока, пълна той извърши.
Съблечена, засрамена, издрана,
но... не успя да я прекърши.

Цветът й стъпкан от нозете
със нови плодове ще ни дари...
И семенца ще никнат там, където
в оная нощ са капали сълзи!

26.05.2007год.