/завещание/


Така и нищо не ми каза, а сякаш ме изпиваше с очи. Затуй пък Господ ме наказа да нямам мира от мечти.   Така и мълком си замина, сърцето в мрежи се замята, но зная пак, че догодина с теб ще прекосим Земята.   Ще стигнем паралела непознат отвъд страха и клюката опасна. В очите ти пак бури ще валят, нали надеждата чрез тях отрасна.   Не бива да се крием и отново да ни засипва страшната обида. Когато се сражаваме със слово, поезията, май, последна си отива!

Много харесам стиховете ти ,Qnam! Поздрави!

И аз си имам тук едно удоволствие :)
А и да се поздравим като франкофони.....