Блогрол
Постинг
14.07.2010 10:47 -
Подрумниче на надеждата
Автор: qnam
Категория: Поезия
Прочетен: 1132 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2010 21:30
Прочетен: 1132 Коментари: 2 Гласове:
1
Последна промяна: 14.07.2010 21:30
/завещание/
Така и нищо не ми каза, а сякаш ме изпиваше с очи. Затуй пък Господ ме наказа да нямам мира от мечти. Така и мълком си замина, сърцето в мрежи се замята, но зная пак, че догодина с теб ще прекосим Земята. Ще стигнем паралела непознат отвъд страха и клюката опасна. В очите ти пак бури ще валят, нали надеждата чрез тях отрасна. Не бива да се крием и отново да ни засипва страшната обида. Когато се сражаваме със слово, поезията, май, последна си отива!
Така и нищо не ми каза, а сякаш ме изпиваше с очи. Затуй пък Господ ме наказа да нямам мира от мечти. Така и мълком си замина, сърцето в мрежи се замята, но зная пак, че догодина с теб ще прекосим Земята. Ще стигнем паралела непознат отвъд страха и клюката опасна. В очите ти пак бури ще валят, нали надеждата чрез тях отрасна. Не бива да се крием и отново да ни засипва страшната обида. Когато се сражаваме със слово, поезията, май, последна си отива!