Ден за облаци – разкош
в етерни шест-буквени зачатия…
в тишината дреме звън,
там, где вятърът повява с жар,
сладостно ме гали нощ
и с омайни възприятия
призовава в нежен сън
пак любовния пожар.
Отпочиват си телата
край интимния ни трон,
вкусвам радостна наслада
и докосване, сред стон
ражда грешната закана:
ти владееш ми душата –
време нежно не остана,
в блян се раждат чудесата!
“С зов от пламнала жарава
свято днес духът изгрява!”