Съзнах, че във дух крилат, разкрепостен
изцяло сходен на мен в сетивата,
живеят в радост нощ подир деня... в ден,
и спомените живи, и платната, 

и тихата илюзия поражда спор,
в който губи се по теб мъглата.
Отдавна ние сме от един отбор
и щедро сме прегърнали веслата.

Несътворимото щом ни обгръща
и следва на мечтите ни отвала,
със вярата ще слави морска къща,
защото там не чувстваме премала.

Копнеж за свобода не бих отнела
и вятър на промяната, привикан.
С изящни глезени, досущ газела
ще сляза дръзка в оня кротък пристан...

Дивиш се, че през косите-абанос,
искряща нежна лебедова пяна
се вихри в погледа ти, там във откос
аз чувствам, че от тебе съм избрана

да бъда спътник във пътя ти корав,
понесъл през горнилото на здрача,
онази обич, чрез която силен, здрав
ти пак към моите коси ще крачиш. 

Не ме пришивай - копче към мечта -
не искай да остана не названа.
В света, където стават чудеса,
Ти изпрати ми своята покана! 


06.08.2010г.