по които в неверния час приближава ни влак?!

Заредени били сме, любими, с аромата на рози

гонещ старост и злоба, суетата от късния мрак...

Издържахме и бури, виелици - всички прогнози

ни обричаха, тласкаха ни към печалния крах.

Не признахме отчаяно мимикриране в пози,

а изтръпнал светът дишаше нашия прах...

За утре да мислим, с какво сме различни,

за вчера, уви, да си спомним с добро.

Днес с теб сме до болка унили, прилични,

а другото ...вятър, било каквото било.