Замаяни, последните щурци
в тревите, сладкогласни, се надпяват.
Започне ли в септември да горчи,
в искряща тишина здрача взривяват.

А месецът така изящен, прям
намигва на мансардата с комина
с хлапашкия си ведро носен плам -
навярно с тях оспорвал е причина...

Да, как изобщо може да очаква
изгубеното лято да се върне,
но и защо ли, Божем, се оплаква,
че есен свойта сянка ще обърне...