Той броди сред нас, и казва: ”Върви!”
И следва закона на свободата,
и в последния си час разбива стени,
отваря на всеки почукал, вратата. 

Гледа ни той със светлите сини очи.
и може би иска да чуе тишината…
Китарата вие, крещи, а сякаш сълзи
прокапват бездомни в тъмнината. 

В ятото, с белите гарвани сраствал,
през този живот, в който чернилка струи.
Живял ли е в мяра или пък е властвал
над непомръкнали още звезди?

………………………………………………..

Тази негова “алпинистка” още ме мъчи,
с “бодрост на духа, грация и пластика”.
“Първи няма, и изоставащи също”
това е то - сутрешна гимнастика. 

Вярвам, че пулсът му е вечен!