На пътеката ще стъпя в мрака -
през мъглите калдъръм блести.
Тиха е нощта, бди Бог над пущинака
и звездата си говори със звезди.

Под небето е тържествено и чудно,
спи светът сред синьото сияние.
А защо за мен е болно и е трудно
да спестя това разочарование.

Искал бих на сън да съм свободен,
сам оплакал миналото, и разбрал -
с твоя хладен поглед съм прободен,
а изпитвала си ти към мене само жал.