Газелоока моя, сърненога, ти спиш сега, потрепвайки с клепачи, а аз не мога, пак не мога да обясня какво за мен ти значиш.   В тревога лутам си душата, пиянство ми сърце люлее, а нежна близо, в утрината дочух душата ти да пее.   Че между нас застанал здрачът изтрива спомените наедрели и ето пак мечта изскача, за нас небето синьо ниже трели.   И всичко е само отдаване на жар и устни в непорочие и нежно зимно обладаване - преливащо от страст поточе...