"След година-две от
тук ще минеш може би
и ще видиш от пожар следи.
Ала счупената чаша вечно ще (сълзи),
кой от нас виновен е... кажи?..."


Тази вечер за тебе ще пия,
вино тежко и черно, сурово...
Светъл стих ще излее магия,
подарил ти света и отново
ще разцъфне в косите ти цвете -
оцеляло... и мъдро, невинно.
Те са там, блестят върховете -
покорявай ги с твоето вино.

Тази вечер със тебе ще слушам
ароматния звук на щурците.
И червената роза - сгушена
ще извайва, ще кани звездите,
(на раздумка във своята къща - )
ще оплита и младото тяло...
Нежността в очите ще връща.
Ех, обичам те, живо начало!


"... не говори, аз вече
зная твойте мисли...
... дъжд от рози вали,
красиво е, нали!"

24-25.04.2007г.

:) Наистина е красиво!

Поздрав!