Не си отивай!

Болката отляво

пак кове...

На счупените ми

криле

наивно

изписва

в хаос брегове...

...посрещнати от

мъдрите реки.

Не отминавай!

Че ще отмият те

познатите ни стъпки

без остатък.

На парещия пясък

отпечатък...

дали...

ще ни напомня за това,

че някога

били сме цяло...

Отляво болката ще спре...

в сърце нажежено до бяло.