На малка "Маргарита" под асмата
умислена поседнах - вечер лятна
разплиташе косите си тъдява
сред аромат на риган и тинтява.

Внезапен гръм небето разяри,
и рукна дъжд, и текнаха води,
и скрих се с малка "Маргарита"
под навес - на верандата покрита.

Какъв разкош - зовяха сетивата
отново да отида под асмата,
но капките над стряхата извита
чувах, на сухо - с малка "Маргарита".