Выхожу один я на дорогу;
Сквоз туман кремнистый путь блестит;
Ночь тиха. Пустиня внемлет Богу,
И звезда с звездою говорит.

В небесах торжественно и чудно!
Спит Земля в сиянье голубом...
Что же мне так больно и так трудно?
Жду ль чего, жалею ли о чем?

Уж не жду от жизни ничего я,
и не жаль мне прошлова ничуть;
Я ищу свободы и покоя!
Я б хотел забыться и заснут.

Но не тем холодным сном могилы...
Я б желал навеки так заснут,
Чтоб в груди дремали жизни силы,
Чтоб, дыша, вздымалась тихо грудь;

Чтоб всю ночь, весь день мой слух лелея,
Про любовь мне сладкий голос пел,
Надо мной чтоб, вечно зеленея,
Темный дуб склонялся и шумел.

1841г.



Ще изляза сам-самин на пътя
 
Ще изляза сам-самин на пътя -
калдъръм блещука през мъгла.
Тиха нощ. Бди Бог над пущинака
и звездата си говори със звезда.

На небето е тържествено и чудно,
спи в синьото сияние Земята.
Но защо за мене болно е и трудно?
Нещо чакам ли, защо ли е тъгата?

Уж не чакам нищо от живота си.
И за нищо минало не ми е жал.
Искам свободата и покоя си,
искал бих да съм забравен и заспал.

Но не този хладен сън в могилата -
бих желал така навеки да заспя,
че в гърдите ми да дремят живи силите,
дим да въззимат, дишащи гърди едва.

Че цяла нощ, цял ден, слуха ми галещ,
сладък глас за любовта ми пя.
Над мене извисен, навеки зеленеещ,
дъб тъмен във поклони ми шумя.

Какво ме вдъхнови?

Do you remeber...
you were say me only that:
Have I realy ever
wanted to sleep?

Deeper sleep?! Like a Princess...
It"s possibly fit to "Sailing sheips""s melody..