„… не пройдет и полгода и я появлюсь
что бы снова уйти на полгода…”


Ти пак си с любимата Влади,
и пак за алпинистката стих пишеш.
И бъдещите души в звездопади
по корабите бриза самотен дишат.


„Ще се върнеш, нали, обещавай ми смело
обещай ми над кръста с иконата - в стих.
Да усетя покой, щом любимото чело
ме докосне след месеци дълги в пристана тих.”


Ще се върна, любима, само дай ми мускал
че съдбата незримо ме подготвя за бой,
че съдбата „случайно” подхвърля ми кал!
И дано да се върна при тебе – герой!


Ще разпалим ли страст, след погрома
над платнохода изтлял – мираж в утринта.
Да, завърнах се, мила, вече съм у дома,
отвръщаш ми – „Здравей, а аз съм това!”



По „Карабли” „Здравствуй, это я!", "Парус" и т. д.

Пресипнаха тридесет и едно лета...