Постинг
06.01.2015 13:45 -
Никой, нищо!
Допълзяхме до хляба - дните сънувай
в на трохите режима, недей рискува -
като се джоба изпълни, буква не думай,
недей мени взора - битие нека бълнува.
Глезените влачат стегнатите въжета, изгорят ли ги лудите, следват кланета - а жлъчни протести изпрезват езика, и силни гърдите, менгеме стиска.
Говорим за дните в тънка утайка; за наследство от тухли - набори брата, в сажди леж младо, изплювай родата; и "напълни гуша", казва твоята майка;
Лоялни, покорни бяха детските зъби; из диханията на живота тършувай - не благодат земна, а богатсво бъди; лъжи прегърнати, в пепел милувай.
Светът се показa дълбока канавка, "издигни състояние", подобно на мравка - мръсотията пръсни в на ориста вълните; мъдреци слушай, защо били са ти дните.
А небити, те - поети, като кучета лаят, за разбиране - предела, лъча и мрака; за изправяне, щом е пречупен гръбнака - тинята премълчали, сукали от нехая.
Любовника в суетата, спира да мисли - надежда и любов единни се толерират; впрягат се до машина с сили увиснали, а човек надежден, се в тръни третира.
Погледни, ти, човеко, гърло се пука, в ранни зори, небе огъне ли кука - сигурно е за твоето гниещо поколение, но за цените сега е твоето вълнение.
Подканяй ти човека, като наивен бог, в купени нощи, ритми да извива - земите, в които запалил е срива; желае ли радост, да мълчи като роб.
Първо удавете нашето племе в млък; очи извърнете по-нагоре, говеда... колко ли ери, земята ще да върти кръг - погледнете - луна, звездите, комета!
Вселена - дълбочина за човешкия порив; но младо гние на земята цветният покрив - от механизма в кръв на режима, обществото гърчи душата мнима.
А за преминали дни, в които се граби- преди да е разцъфнал посева, молете; Философия няма, ритайте с конете - нам свят се затрива от свободните раби.
Глезените влачат стегнатите въжета, изгорят ли ги лудите, следват кланета - а жлъчни протести изпрезват езика, и силни гърдите, менгеме стиска.
Говорим за дните в тънка утайка; за наследство от тухли - набори брата, в сажди леж младо, изплювай родата; и "напълни гуша", казва твоята майка;
Лоялни, покорни бяха детските зъби; из диханията на живота тършувай - не благодат земна, а богатсво бъди; лъжи прегърнати, в пепел милувай.
Светът се показa дълбока канавка, "издигни състояние", подобно на мравка - мръсотията пръсни в на ориста вълните; мъдреци слушай, защо били са ти дните.
А небити, те - поети, като кучета лаят, за разбиране - предела, лъча и мрака; за изправяне, щом е пречупен гръбнака - тинята премълчали, сукали от нехая.
Любовника в суетата, спира да мисли - надежда и любов единни се толерират; впрягат се до машина с сили увиснали, а човек надежден, се в тръни третира.
Погледни, ти, човеко, гърло се пука, в ранни зори, небе огъне ли кука - сигурно е за твоето гниещо поколение, но за цените сега е твоето вълнение.
Подканяй ти човека, като наивен бог, в купени нощи, ритми да извива - земите, в които запалил е срива; желае ли радост, да мълчи като роб.
Първо удавете нашето племе в млък; очи извърнете по-нагоре, говеда... колко ли ери, земята ще да върти кръг - погледнете - луна, звездите, комета!
Вселена - дълбочина за човешкия порив; но младо гние на земята цветният покрив - от механизма в кръв на режима, обществото гърчи душата мнима.
А за преминали дни, в които се граби- преди да е разцъфнал посева, молете; Философия няма, ритайте с конете - нам свят се затрива от свободните раби.
Вълнообразно
Няма коментари