Блогрол
Постинг
03.05.2010 23:01 -
Таралежите се раждат ... за любов
/продължение на Малечка/
Истинска приказка,
малко измислена,
малко напудрена,
даже и с …грим.
Щом я разказваме,
чувства показваме,
страсти гасим,
за любов бдим.
Новата естествена гора беше толкова уютна, населена с много елфи и елфиди. Всички обичаха приказките, израснали бяха с тях, още повече с тези на Шехерезада и Андерсен. Неслучайно Малечка /Мая/, на която крилцата пораснаха през февруари 2006 г., публикува скоро в сайта приказката от детството си “Горска приказка” – спомняше си някъде 3-4 годишна беше, преди да се научи да чете, в едни бараки – “Училището” на квартала в южния миньорски град, директорката я откъсваше от ръката на майка щ, поставяше я на катедрата и всички бяха само слух, за да чуят за пореден път наизустената приказка.
Запази още спомени - за алчните очи на вуйна си, която постоянно сравняваше двете си дъщери с нея и сестра щ, и думите щ, особено, когато още малка, тя набързо дърпваше пресния брой на “Родопски устрем” или “Дело” от ръцете на пощальона: - Погледнете ги, братовчедките си, няма ли за вас учение и четене, да знаете краварки ще станете!
Каква свирепа закана, усещаше обаче, че умишлено така им говори, за да им създаде комплекс някакъв, тя беше детска учителка и имаше опит в тези работи.
Най – различни случки изплуваха сега пред очите щ: ваканциите, когато юлското сено биваше товарено на мулета и пренасяно от ливадите до плевнята, където с връстниците си лудееха и го тъпчеха до настъпването на полунощите, осеяни с песни на щурчета.
През зимата също не спираха с лудориите, пързалките, боя със снежни топки и усещането за топлите вечери, когато сгушени до дядо и баба, слушаха приказки и песни до насита.
Любим герой от тази весела приказка на Лъчезар Станчев и стана Ежко – чаровен, необикновен, образован, трудолюбив и …понякога гневлив…/това в приказката не го пише/.
Много и се искаше да станат приятели с Ежко. Разбира се, като оставим настрана възможностите да се доберат двамата заедно до Абсолютната истина и Себеотричащата любов, ще видим колко признателни бяха на човека - поет, писател и учен Гьоте, той, милият Йохан Волфганг фон Гьоте – едно вълче от гората на Просвещението, който като поддръжник на Йохан Готфрид Хердер, възприема и неговия възглед за поезията, че тя не е привилегия за избраници, а плод на народния дух, към която теза изглежда бяха се присъединили несуетно и те, двамата.
Спомни си първите публикации в Нет-а, в които не особено скромно се позоваваше на Гьотевия авторитет – “Простака накажи с мълчание”, но пък заслужено си беше отправено към опонента, а и нямаше други задни мисли освен тази “Само силните умеят да прощават” Елиза Ожешко.
Понякога в едни други гори, като “Опитомения”, в която вършеше лудории от април 2006 г., ставаха скандали, които се свързваха с претенциите на авторите за синята им кръв и тем подобни… дори може да се каже, глупости.
Всъщност, ако трябва да проследим живота и израстването на личността на самия Гьоте не можем да отречем обаянието, което излъчваше този благороден и начетен човек, завинаги останал свързан с Шилер, неговия съименник – бедняк и неимотен, но способен и свободен писател и творец.
Но време е да продължим приказката в духа на Гьотевото “Как може да познаеш себе си? Само по пътя на действията, но никога по пътя на съзерцанието. Помъчи да изпълниш своя дълг и тогава ще познаеш себе си.” Именно затова тя избра в гората на Черноризците да си направи първата виртуална стихосбирка – “Очите на Сервантес”.
От друга страна пък нямаше и капка съмнение, че освен таланта на добър и спретнат разказвач и поет, нашият Трол /Ежко/ имаше призвание и в изобразителното изкуство, и понякога си позволяваше да го сравнява с Пол Сезан. Нещо в онази Le Vase Bleu, което го доближаваше до творбите на Маестрото от Екс ан Прованс /м…да, и той Козирог - богаташ/, създал особената връзка на импресионизма с кубизма, предизвикваше сетивата и емоциите, и така не след дълго време щеше да напише в чест на запознанството им:
Ноктюрно
/класик-джаз парти/
Пианото
прашасваше
във ъгъла.
Не то, а струните му,
зарязали и водката,
и портокаловия сок.
И днес вратата
се отвори.
Влетя, по онзи,
всечовешкия закон
самотен саксофон.
Щастливи,
черно – белите
клавиши
поглъщаха
поредна партитура.
А саксофонът
дрезгавото
повиши –
прегръщаха
се пред и над култура.
Клавиши,
клавиши, струни...
струни, клавиши....
..на малка водка
с портокалов сок...
“Отворена за теб врата –
това все едно не е врата…”
“I’m still looking for the summer”
Доста отдавна се опитваше да превърне друга една мисъл: „Да разбереш живота и да го обикнеш в друго същество – в това е задачата на човека и в това е неговия талант; и всеки може да посвети себе си цялостно само на един човек” /Анри Барбюс – френски писател и журналист – “сокола на революционната мисъл”/ във веруюто на живота си.
Замисли се какво ли точно са танцували таралежчетата, когато са им растели бодлите…
Най – вероятно шлагерът на Middle Of The Road – Soley Soley от 1971 и са го пеели на френски сигурно, защото профилирането и порядките от основното училище са си казали думата… Или пък http://santiment.blog.bg/muzika/2009/04/28/midyl-yf-dy-roud-middle-of-the-road.328143
Беше лятно време, когато тя реши да се извини на любимия си изпълнител Кирчо, /Маричков/, позволи си плагиатство, горкинката, естествено той беше този, който ги свърза в танго:
“- …Може би защото валсът и тангото
бяха нещо дивно, дивно, но активно…”
Извинения
За Кирчо
Беше летен ден - в клуба те открих.
И във знак на радост ник-а си смених.
И намерих с теб незнаен свят на вечността,
дир-а сега разкри ни свята мечта!
Като нежен звън отлита твоят смях.
Сякаш грешна - там отвън, исках да съм с тях.
А във РАЯ, ми нашепват, струи светлина,
но как да стигна там точно сега?
Ти подаде ми ръка да продължим
и не свършва песента в нашите очи.
И не искам спомените да нахлуват в мен,
нека чист и споделен да е всеки бъдещ ден!
Беше слънчев ден, в клуба те открих
и във знак на вечност датата смених....
Оттогава досега доста време отлетя,
и не пиша и не страдам вече за това!
август ‘05
И така оттогава танго, …та и до днес, или както казват французите “Вчера е вече минало, утре още не е дошло, днес е един подарък, затова го наричаме настояще.”
Ракурсът друг е, съвършено
Животът ми през пръстите изтича,
но щом сме в ритъма на страстното танго,
което двамата така обичаме,
това не може да ни плаши и дано
ракурсът друг е, съвършено,
в естествената приказка за двама,
където всичко е докрай простено
и премълчани истини там няма.
Надявам се, ти ясно да разбираш,
че само теб копняла съм навеки.
Щастлив, в прегръдката примираш,
съзнал зова на древните пътеки.
И писано ни е било така –
да търсим, да жадуваме любов…
Една потрепваща ръка
пак води ни по пътя нов.
Не са ни нужни магистрали,
под злачно нацъфтелия салкъм -
сърца горещи сме събрали
по път, застлан със калдъръм.
Убеди се, че който вярва в невидимото, може да извърши невъзможното!
Сега, с Бегония Соления /единствената издържаща на жарките слънчеви лъчи/ в ръцете си, с вярна любов в сърцето си, с волята и силата на духа си, допреди години пречупен и вял, продължаваше да се грижи за духовната им храна даже и чрез прекрасния сайт.
Истинска приказка,
малко измислена,
малко напудрена,
даже и с …грим.
Щом я разказваме,
чувства показваме,
страсти гасим,
за любов бдим.
Новата естествена гора беше толкова уютна, населена с много елфи и елфиди. Всички обичаха приказките, израснали бяха с тях, още повече с тези на Шехерезада и Андерсен. Неслучайно Малечка /Мая/, на която крилцата пораснаха през февруари 2006 г., публикува скоро в сайта приказката от детството си “Горска приказка” – спомняше си някъде 3-4 годишна беше, преди да се научи да чете, в едни бараки – “Училището” на квартала в южния миньорски град, директорката я откъсваше от ръката на майка щ, поставяше я на катедрата и всички бяха само слух, за да чуят за пореден път наизустената приказка.
Запази още спомени - за алчните очи на вуйна си, която постоянно сравняваше двете си дъщери с нея и сестра щ, и думите щ, особено, когато още малка, тя набързо дърпваше пресния брой на “Родопски устрем” или “Дело” от ръцете на пощальона: - Погледнете ги, братовчедките си, няма ли за вас учение и четене, да знаете краварки ще станете!
Каква свирепа закана, усещаше обаче, че умишлено така им говори, за да им създаде комплекс някакъв, тя беше детска учителка и имаше опит в тези работи.
Най – различни случки изплуваха сега пред очите щ: ваканциите, когато юлското сено биваше товарено на мулета и пренасяно от ливадите до плевнята, където с връстниците си лудееха и го тъпчеха до настъпването на полунощите, осеяни с песни на щурчета.
През зимата също не спираха с лудориите, пързалките, боя със снежни топки и усещането за топлите вечери, когато сгушени до дядо и баба, слушаха приказки и песни до насита.
Любим герой от тази весела приказка на Лъчезар Станчев и стана Ежко – чаровен, необикновен, образован, трудолюбив и …понякога гневлив…/това в приказката не го пише/.
Много и се искаше да станат приятели с Ежко. Разбира се, като оставим настрана възможностите да се доберат двамата заедно до Абсолютната истина и Себеотричащата любов, ще видим колко признателни бяха на човека - поет, писател и учен Гьоте, той, милият Йохан Волфганг фон Гьоте – едно вълче от гората на Просвещението, който като поддръжник на Йохан Готфрид Хердер, възприема и неговия възглед за поезията, че тя не е привилегия за избраници, а плод на народния дух, към която теза изглежда бяха се присъединили несуетно и те, двамата.
Спомни си първите публикации в Нет-а, в които не особено скромно се позоваваше на Гьотевия авторитет – “Простака накажи с мълчание”, но пък заслужено си беше отправено към опонента, а и нямаше други задни мисли освен тази “Само силните умеят да прощават” Елиза Ожешко.
Понякога в едни други гори, като “Опитомения”, в която вършеше лудории от април 2006 г., ставаха скандали, които се свързваха с претенциите на авторите за синята им кръв и тем подобни… дори може да се каже, глупости.
Всъщност, ако трябва да проследим живота и израстването на личността на самия Гьоте не можем да отречем обаянието, което излъчваше този благороден и начетен човек, завинаги останал свързан с Шилер, неговия съименник – бедняк и неимотен, но способен и свободен писател и творец.
Но време е да продължим приказката в духа на Гьотевото “Как може да познаеш себе си? Само по пътя на действията, но никога по пътя на съзерцанието. Помъчи да изпълниш своя дълг и тогава ще познаеш себе си.” Именно затова тя избра в гората на Черноризците да си направи първата виртуална стихосбирка – “Очите на Сервантес”.
От друга страна пък нямаше и капка съмнение, че освен таланта на добър и спретнат разказвач и поет, нашият Трол /Ежко/ имаше призвание и в изобразителното изкуство, и понякога си позволяваше да го сравнява с Пол Сезан. Нещо в онази Le Vase Bleu, което го доближаваше до творбите на Маестрото от Екс ан Прованс /м…да, и той Козирог - богаташ/, създал особената връзка на импресионизма с кубизма, предизвикваше сетивата и емоциите, и така не след дълго време щеше да напише в чест на запознанството им:
Ноктюрно
/класик-джаз парти/
Пианото
прашасваше
във ъгъла.
Не то, а струните му,
зарязали и водката,
и портокаловия сок.
И днес вратата
се отвори.
Влетя, по онзи,
всечовешкия закон
самотен саксофон.
Щастливи,
черно – белите
клавиши
поглъщаха
поредна партитура.
А саксофонът
дрезгавото
повиши –
прегръщаха
се пред и над култура.
Клавиши,
клавиши, струни...
струни, клавиши....
..на малка водка
с портокалов сок...
“Отворена за теб врата –
това все едно не е врата…”
“I’m still looking for the summer”
Доста отдавна се опитваше да превърне друга една мисъл: „Да разбереш живота и да го обикнеш в друго същество – в това е задачата на човека и в това е неговия талант; и всеки може да посвети себе си цялостно само на един човек” /Анри Барбюс – френски писател и журналист – “сокола на революционната мисъл”/ във веруюто на живота си.
Замисли се какво ли точно са танцували таралежчетата, когато са им растели бодлите…
Най – вероятно шлагерът на Middle Of The Road – Soley Soley от 1971 и са го пеели на френски сигурно, защото профилирането и порядките от основното училище са си казали думата… Или пък http://santiment.blog.bg/muzika/2009/04/28/midyl-yf-dy-roud-middle-of-the-road.328143
Беше лятно време, когато тя реши да се извини на любимия си изпълнител Кирчо, /Маричков/, позволи си плагиатство, горкинката, естествено той беше този, който ги свърза в танго:
“- …Може би защото валсът и тангото
бяха нещо дивно, дивно, но активно…”
Извинения
За Кирчо
Беше летен ден - в клуба те открих.
И във знак на радост ник-а си смених.
И намерих с теб незнаен свят на вечността,
дир-а сега разкри ни свята мечта!
Като нежен звън отлита твоят смях.
Сякаш грешна - там отвън, исках да съм с тях.
А във РАЯ, ми нашепват, струи светлина,
но как да стигна там точно сега?
Ти подаде ми ръка да продължим
и не свършва песента в нашите очи.
И не искам спомените да нахлуват в мен,
нека чист и споделен да е всеки бъдещ ден!
Беше слънчев ден, в клуба те открих
и във знак на вечност датата смених....
Оттогава досега доста време отлетя,
и не пиша и не страдам вече за това!
август ‘05
И така оттогава танго, …та и до днес, или както казват французите “Вчера е вече минало, утре още не е дошло, днес е един подарък, затова го наричаме настояще.”
Ракурсът друг е, съвършено
Животът ми през пръстите изтича,
но щом сме в ритъма на страстното танго,
което двамата така обичаме,
това не може да ни плаши и дано
ракурсът друг е, съвършено,
в естествената приказка за двама,
където всичко е докрай простено
и премълчани истини там няма.
Надявам се, ти ясно да разбираш,
че само теб копняла съм навеки.
Щастлив, в прегръдката примираш,
съзнал зова на древните пътеки.
И писано ни е било така –
да търсим, да жадуваме любов…
Една потрепваща ръка
пак води ни по пътя нов.
Не са ни нужни магистрали,
под злачно нацъфтелия салкъм -
сърца горещи сме събрали
по път, застлан със калдъръм.
Убеди се, че който вярва в невидимото, може да извърши невъзможното!
Сега, с Бегония Соления /единствената издържаща на жарките слънчеви лъчи/ в ръцете си, с вярна любов в сърцето си, с волята и силата на духа си, допреди години пречупен и вял, продължаваше да се грижи за духовната им храна даже и чрез прекрасния сайт.
1.
анонимен -
zdravei. . . . . . savsem skoro s edin ...
04.05.2010 09:47
04.05.2010 09:47
zdravei......savsem skoro s edin maj si govorehme za male4ka pale4ka..iiiiii hop ..sega pro4etoh tuk za neq..savremenna prikazka....amaaaaaaaaaaa nai mi haresa opisanieto na ejko.....razsmq me....
цитирай...и мен ме разсмива... дано съм допринесла за настроението Ви...
цитирай
