Не, нямаше как да е той. Висок строен мъж, с леко прошарени коси и тъмни очи. Облечен леко, като за август - в светли дрехи - ленен панталон и бяла тениска с къс ръкав "Пума"
 ""Пума" ще е "- увери се още веднъж, че е той, насмалко не разтърка очи от удивление, и привлекателният мъж влезе във фронт-офиса, без въобще да подозира, че е разпознат.
Тя изскочи иззад бюрото, подаде ръка за поздрав и смънка нещо, защото точно днес титулярката я нямаше, а тя по принуда беше тук, долу.  Знаеше ли как изглежда в този момент? По това време всички бяха отпускари, замалко да звънне на съименника му на 114, и да се изфука, че си разговаря с човека - метър и 90/и нагоре/. Задържа емоциите си и се захвана делово по въпроса, който го водеше насам - в дебрите планински. Съжаляваше само, че не му се беше случило точно на него през 1993 год., в коментара си да вмъкне  "Господ е българин, Господ е Българин!“
Ето, и онова лято си отиде, вече пето лято си отива...