За скрити страсти
в тишина безлунна,
за старата любов и...за...

И в малка
нощна серенада,
в нестройната пътека, под дъжда,

сърцето
вкусва със наслада
греха свещен

и ведно с блян,
от нас отдавна замечтан,
опитва с рима да представи,

в неотразима светлина
да сътвори екстаз върховен,
за туй едва ли ще си ти виновен!!!