Удавих се в очите ти...
Запалих се в ръцете ти...
Утихнах с твоя пулс...

По дланите полепва самота.
Изричат устните единствено желание…
Опитвам се всевластно във нощта

“...Нека да те има, тук до мен на този свят...”
 
Посягам към теб като към горски плод – стипчиво е, но истинско... незаменимо с нищо удоволствие. Прав си – изкушенията са затова, за да им се отдаваме.

/класик-джаз парти/  
Пианото
прашасваше 

акростишие/
Познах ли те в рисунката...
Или измислен,

Мелничка за кафе
Обичам тези гълъби на рамо...
Един от тях политна