/класик-джаз парти/  

Пианото
прашасваше 
във ъгъла.
Не то, а струните му,
зарязали и водката,
и портокаловия сок. 
И днес вратата
се отвори.
Влетя, по онзи, 
всечовешкия закон
самотен саксофон. 
Щастливи,
черно –  белите
клавиши
поглъщаха
поредна партитура.
А саксофонът
дрезгавото
повиши – 
прегръщаха
се пред и над култура.   
Клавиши,
клавиши, струни...
струни, клавиши...
..на малка водка
с портокалов сок...    


“Отворена за теб врата – 
това все едно ...не е врата”