Ревнувах те от тихите пътеки,
от нежните цветя, удавени в мъгла.
А писъци след стъпките нелеки
отекваха сами във утринта.
Угасваха, под пепел непокорна скрити
искрите чудни от жарава страстна,
там, дето малки цветове превити
бележат ни пътеката и раснат
в по-ново време, в светъл час,
там, при сърцето на китарата, нестройно,
увлякло в танца луд и нас,
и думи за любов поройно
изсипал с обич бурният екстаз:
Прекрасно чувство неспокойно!