Не, никога не бих оневинила...
тебе, Любов - такава малка капка,
която и днес душата ми е напоила
и пази мислите ми като шапка -
невидими за злостните очи.

Едва ли някога нарекла бих я силна,
едва ли щастието цялото е тя.
Но зная, в мъдрост извисила
снагата си, блести върху дланта
сълзица, трепкаща в мъглата.

Дали пък нежност не е скрила
в притворното си същество.
И двама с тебе в страст обвила -
живеем в"вечно тържество
на химни святи за Любов.

Това е песен само, благослов...
При хиляди "Довиждане" изречени.
Едно е С Богом, но е зов,
с втъканата надежда за очакване
на химни святи за Любов!