отпуска се за сън елата

и върху иглестите клони

звезден прах, искрящ, се рони.

Красива и омайна е нощта,

тук случват се внезапно чудеса.

От тях чак свят ми се завива,

припомням си и тейковата нива…

И бродя сам, и замечтан,

пътека бяла пак откривам,

обхождам с поглед китния балкан

и дивата му сила ме опива…

В балканска люлка съм люлян

и стъпките на самодива

подсказват как е нежен моя блян

и колко значи да си ми щастлива!