И без теб не ще да се предам.

Ще идвам нежна във съня ти,

топлинка и сили да ти дам.

Ще присядам там,

накрая на креслото,

ще замижаваш ти,

и във окото,

в окото ти - във ъгълчето мило 

ще натежава мъничка сълза

от болка, че съм те излъгала,

че те обричам все на самота.

Ще се обръщаш с гръб

и тихо ще проплакваш.

И изтерзан от скръб,

да си изляза ще изчакваш…

Не ме кори, и с думи ядни

не ме проклинай, не вини!

Виж, устните ми как са жадни -

с омайна нежност ти ги напои!

 02.06.1999г. /сряда/