Блогрол
Постинг
02.03.2010 16:13 -
Не те...
С оптимизъм в зимния студ
заредих се, и ето го вятъра луд!
Връща спомена в ранната есен,
всява сякаш неистово смут.
Все така ще те помня до края,
ще си имаме кътче от Рая!
И додето прелитат звезди
ще те чувствам, ще искам, ще зная…
Няма минало с тъжни очи,
и дискретно пролети сълзи!
С тази твоя усмивка в безкрая,
сякаш Слънце в простора – бъди!