"Какво е всъщност лятото, какво е..."
Очите ти във унес ме намират, на утрото покоя ми взривяват, когато ръцете твоите намират и онзи, летния, рефрен запяват.
Септември към морето слиза, след него хукнал е хлапак. Дано догони, докато е с виза, бързия международен влак.
Слушам сърцето ти, сгушена в нежните длани, в любящи ръце. време е вече за топла сушина, миг преди слънцето да се оттече.
Септември към морето плава, вълната го приема в тиха пазва. Ти спомняш ли си нещо оттогава - международния в мечтите ми залязва...
........................................................................
А гарата в Бургас ще ме изпрати към роден дом и весели другари, където ще ме чака, тръпнещ тате, а мама сълзите ще сдържа, натежали.
И тази тяхна младост ще се спъне на внучето щастливо във очици сини. Дано и болката да ги подмине - онази болка - по препуснали години!
Я пью до дна!