Росата ми по
лятната трева
на времето
събужда се
с усмивка във
надежда.

Огъва хоризонта,
хукнала на
стремето
и в най-потайни
пътища
повежда...

Все там -
по нишката ми свята,
осъмналото утре.
Събужда се земята.
И знае,
че утре беше вчера...
А вчера... аз не търсих.
Но утре ще намеря!