В дъжда се влюбих и в ромона на капките, в шепота на росните треви, на уличните лампи в "шапките"...   В жълтото на светофара, отразен от стоповете - хиляди - облещени и в този ден одухотворен, със крехки нацъфтели кестени.   Ех, колко му е да се влюбя и в този облак, безумно страстен, над мен изискано запял. Нали на времето е неподвластен, след още малко пак ще бъде цял.   Не, нищо няма... от росата просто е, обличам го във слънчевата цялост на истинско лъчисто омагьосване. Изплакана душата му до бяло, копнее за погубващо докосване.   И пак пленява ме, както тогава - във пролетните изгреви увлечен. Довежда лятото и продължава обичащ да е, жив... сърдечен.

18.05.2007год.